Последното интервю на Майкъл Джексън – беше ли той в края на краищата странен? - част 1

July 08, 2009 by Chuck Dakota

Лесно е да съдиш, основавайки се на имиджа на човека. И още по-лесно ако даже не го познаваш лично. Ние рисуваме за себе си представа за някого, основавайки се само на това, което ни говорят медиите, които така могат да ни подействат на мирогледа, че да им вярваме безпрекословно. Работейки в областта на радиопредаванията повече от 20 години, аз мога да потвърдя, че властта на медиите е безгранична. Ако ние постоянно говорим, че небето ще падне и по този въпрос се изказват експерти, в края на краищата вие ще повярвате. Точно това се случи и с Майкъл Джексън!

След като се наслушах на новини и се нагледах на т.нар. „експерти”, които толкова говореха за най-големия шоумен на всички времена, аз почувствах остра необходимост да се срещна самостоятелно с „човека в огледалото”. Поразяваше ме това, че тези хора говорят за него по ТВ, правят собствени умозаключения кой е той и какво мисли, без дори да са го попитали лично.

През лятото на 2008 г./ в шикарния район Бевърли хилз аз имах честта да взема ексклузивно интервю от Майкъл Джексън. В продължение на 2 години ние работихме над това интервюто да се състои. Меко казано, Майкъл избягваше общуване с медиите, защото не им се доверяваше. И ако погледнем тна това което ние / представителите на медиите/ направихме с този човек, как можем да го обвиняваме за тази реакция? Ние минахме през всички кръгове на ада за това, да поговорим с него очи в очи. Наложи се да подписваме документ след документ, но в крайна сметка уговорихме време и място.

Ние се подготвихме, събрахме факти за миналото на Майкъл. Казаха ни, че ще имаме на разположение само 30 минути за разговор с Краля. Длъжен съм да призная, че бях много неспокоен в процеса на подготовка на интервюто. Първото нещо, което ме вълнуваше беше райдерът /документ, в който са указани предпочитанията на събеседника, какво може и не може да го питаш и т.н./. Освен това аз си мислех, че ще се сблъскам лице в лице с най-ненормалния от всички. Ох, как грешах!.В документа беше уговорено, че ние постоянно сме длъжни да бъдем на 3 м. Разстояние от Майкъл, не можем да го докосваме, необходимо е да си свалим обувките и да обуем други, нямахме право нищо да му даваме, преди влизане в стаята трябваше да си обработим ръцете с антибактериално средство и това, което основно ни порази, че трябва да се обръщаме към него с „кралю”.Като си представях всичко това, аз изгубих надежда, че ще ми даде възможност да направя нещо разумно. И това не беше шега – това беше документ, който подписахме при условие, че ако не изпълним нещо от тези неща, трябва да заплатим неустойка в размер на милион долара.

В нощта преди интервюто ние обсъждахме помежду си как изглежда всичко това. Между другото, моят екип сес състои от професионалисти от висока класа. Заедно сме взимали интервюта като започнем от щампионите на Супер купата и свършим с президента, но с такова нещо не се бяхме сблъсквали. Няма необходимост да ми убеждавам, че бяхме развълнувани и обезспокоени какво въобще ще успеем да направим и само това, че вече бяхме работили много по този въпрос беше причина интервюто да се състои.Съобщиха ни, че трябва да бъдем там по обяд. Казаха ни секретния код, с който трябваше да минем през охратана. Кодовата дума беше MJLTK. И до днес не знам какво би могло да означава.След 20 мин. ни въведоха в стаята. Това беше стая със средни размери, великолепни мебели, класическа музика се чуваше тихо. Казаха ни, че м-р Джексън ще дойде всеки момент. Когато охраната каза това, ние бяхме малко развълнувани. Наложи се да минем през по-щателна проверка, отколкото при президента. После ни оставиха сами да чакаме домакина.

Около 15 мин. в очакване ние чувахме как МДж разговаря и се смее с децата си. Беше им весело и смехът им извираше от сърцата.Когато хихикането стихна, ние дочухме покашляне и от лявата страна, където е разположена спалнята, се появи самият МДж.

След представянето един на друт той ни попита къде бихме искали да седне той. Отговорих, че е без значение. Той ни попита искаме ли нещо, но ние отказахме и му благодарихме за предоставената ни възможност да поговорим с него, а след това той каза нещо, от което просто ми падна шапката. Той ни благодари, че сме намерили време да го посетим. В този момент аз просто изпаднах в шок. Вече знаех, че този човек няма нищо общо с документа, който се наложи да подпишем и с това, което рисуваше пресата през годините. Пред мен беше най-талантливият човек на света с толкова голямо сърце и душа. Започнахме интервюто. Това бмеше обичайно интервю с обичайни въпроси за неговата кариера, за това, което прави и което предстои. Трябваше му малко време, за да даде пълни и правдиви отговори. През цялото време той се шегуваше много и се смееше.Аз знаех, че имаме само 30 мин., затова ускорих темпото и привърших 4 минути по-рано. Благодарих ми за интервюто, а той попита бързаме ли да си ходим. И това, което чухме ни шокира напълно.

Той каза, че не е необходимо да бързаме и ще ни бъде много признателен, ако му отговорим на няколко въпроса, свързани с радиото. Събудете ме! Кралят ни моли да останем?Естествено, ние се съгласихме и нашия разговор отиде достатъчно далече от темите за радиопредаванията – ние говорихме за музика, възпитание на деца, неговото детство и накрая – за вкусовете ни по отношение на храната. Това беше като да срещнеш най-добрия си приятел след години. Той беще безгрижен, открит, на места емоционален, а ние на свой ред изпитвахме тези емоции също.

Минаха 2 ч. от началото на нашата среща, когато един човек влезе в стаята и му каза, че трябва да тръгваме, защото има и друго интервю след час. Тогава Майкъл му каза „Те могат да почакат, така и така не могат да почнат интервюто без мен”.Това ме наведе в размишления , че аз бих ударил всеки, който повтаря грозните клюки за него, което пишат и разпространява медиите за него без да покажат какъв е в действителнот. А Майкъл се загледа в обувките си, раздвижи краката си в такт с ритъма на музиката и попита „Ти някога чувствал ли си се затворник?” Той продължи „Цял живот не съм могъл да правя това, което искам. Винаги се е налагало да бъда някой друг. Даже на 49 години ми се струва, че съм прикован към своето детство, каквото всъщност не съм имал и че трябва да играя ролята на „Крал на поп музиката”, вместо да бъда самият себе си.” 2,5 часа минаха незабелязано, а аз през цялото време се молех звукооператърт да е записал всеки един момент. И без съмнение мога да нарека тази работа пик в моята кариера.

След това жена на средна възраст влезе в стаята и му каза „Мйкъл, едно от децата си удари коляното”. Неговият отговор беше толкова трогателен, че съм решил да го оставя вън от коментар и да го чуете на запис. Това беше истински страхотен баща, който обича децата си от цялото си сърце, без остатък.Приготвихме се да си тръгваме, той ни остави мейла си и помоли за нашите. Ние имахме няколко негови сувенира, купени от Холивуд и го помолихме да ги подпише. Той ни попита от къде сме ги взели , а ние обяснихме, че сме ги купили по пътя. Той каза, че не става така , извика един от служителите си и му каза да ни върне парите за покупките. Събра пакетите на всеки от нас, вкл. подаръците за жени и деца и постави автограф на всяко нещо. В това време, докато вървеше из стаята и подаваше ръка на всеки един от нас, аз не можех да повярвам колко е истински. Поблагодари ни, че сме отишли при него. Дойде и моят ред, той протегна ръка и аз изведнъж си спомних за документа и за парите, които трябва да заплатя, ако се докосна до него. Преди да мога да кажа нещо той ме прегърна и ми прошепна в ухото, че това е било най-доброто интервю и ми благодари, че не съм се опитал да направя сензация от него, като му задавам въпроси за обвиненията и т.н. В този момент почувствах хладни тръпки по кожата си. После Майкъл излезе.

След 20 мин. в стаята влезе човекът, който трябваше да ни изпрати. Той буташе пълна количка със сувенири от Майкъл, сред вещите бяха жакети, подписани СД и ДВД-та, кукли и др. неща. Раздаде ни общо 22 пакета, след това на всеки от нас даде плик с парите, които бяхме похарчили за покупка на сувенири.

Тази история съвсем не е за това, което ние питахме МДж по време на интервюто. Сега ние работим над това да пуснем този материал в ефир и да го качин на сайта си. А и нашият звуков редактор е записал всичко!Майкъл Джексън е най- истинският, честен и с голямо сърце човек, който аз изобщо съм срещал. Той не беше странен, не изглеждаше така, както го обрисуват, а беше човек с чиста душа. Когато чуете записите ще разберете, че той беше човек с желание да измени света и да го направи по-добър, но той не успя да разбере едно нещо – че вече го е направил.В него нямаше и капка от това, което говореха в медиите. Да, той не беше висок и изглеждаше някак крехък, но това нямаше нищо общо с това, което рисуваше пресата. Той се намираше под постоянно наблюдение цял живот, беше му трудно да направи и крачка сам, без да бъде забелязан. Но какво говоря, той нямаше и нормално детство, той никога не беше изпитвал истинска любов от страна на жените, нямаше възможност да се наслади на свободата си.Смисълът на неговия живот бяха децата. Месец след интервюто той ми изпрати и-мейл и аз му отговорих, и главната тема на нашата кореспонденция бяха децата, той разказваше колко значат те за него. Говорихме за турнето му в Лондон, той много разсъждаваше върху това как ще се справи и как това ще повлияе на децата му. Той говореше за това, че трябва да влезе във форма и за притесняваше как ще изглежда на сцената, за своето завръщане там за последен път.

Когато новината за смъртта му се разпространи по целия свят, аз плаках, сякаш съм загубил собствения си брат. Но да го познавам лично – за мен беше огромна чедст.Във връзка с предстоящите събития след смъртта му това интервю ми стана много скъпо, защото за разлика от много други аз имах възможност да общувам с един велик човек и да го опозная истински. Струва ми се смешно това, че те продължават да говорят глупости, без да се опитат да го опознаят не като легенда, а като човек.Беше време, когато и аз се съмнявах в някои неща, бях уверен – той е странен и за мой срам си мислех, че интервюто ще потвърди тези мои мисли. Вместо това аз видях ангел, който бог ни е изпратил за известно време за да открием в сърцата си доброто, а в това време някои се опитваха да изкривят реалността и да кажат на бялото черно. Но въпреки това той широко разтвори крилата си и никога не престана да мечтае, че все някога ще се добере до своята така очаквана свобода.