Как живеят децата на Майкъл Джексън след смъртта му

Невероятният живот на трите деца на Майкъл Джексън както изглежда свършва. Малчуганите вече свикват със смъртта на прочутия си родител и се адаптират към по-нормален начин на живот, пише британският в. "Сънди таймс". Досега трите деца си оставаха мистерия за медиите, защото бяха ревниво пазени от Джако. Първи светлина върху характерите на отрочетата на Краля на попа хвърли Тони Бъзан, прочут британски психолог, автор на методика за запомняне и организация на мисленето, наречена "мисловна карта". През 2006 г. Бъзан преподавал в Сингапур, когато с него се свързал по телефона негов приятел - Шейх Абдула бин Хамад Ал Халифа от кралското семейство на Бахрейн. Той му казал, че негов голям почитател искал да говори с него. Минути след това Бъзан чул в телефонната слушалка непознат за него глас на мъж, който се представил с думите: "Здрасти аз съм Майкъл". В хода на разговора психологът осъзнал, че разговаря с Джако. Разговорът продължил 45 минути и в края му двамата се разбрали Бъзан да посети двореца, който Джако и трите му деца били наели в Бахрейн. Там Бъзан трябвало да изнесе няколко урока на децата на Джако как да развият мисленето си.
Така британският психолог получил възможност да се запознае със семейството на Джексън отблизо. Още като влязъл в бахрейнската къща на Джексън, психологът видял по стените огромни копия на картини на Рафаело. Първите въпроси, които Джако му задал, касаели Леонардо да Винчи. Така психологът си дал сметка, че Кралят на попа бил силно впечатлен от всички така наречени гении от Александър Велики до Чарли Чаплин и Мохамед Али, без самият той да се смята за гений.
В хода на визитите Бъзан успял да опознае трите деца на певеца. Най-голямото от тях - Принс Майкъл, който сега е на 12 години, бил много концентриран и винаги слушал внимателно. Според Бъзан, ако това момче посещавало обикновено училище, то веднага щяло да направи добро впечатление на учителите. Дъщерята на Джако - Парис, която сега е на 11 години, пък била доста улегнала за възрастта си. Тя била доста независима и винаги се държала мило с госта си, както и с братята си. Най-буен бил малкият Принс Майкъл Втори, който сега е на 7 години и който е известен с прякора Бланкет. Момчето било много подвижно и непрекъснато се катерело по мебелите. Много често изпълнявало танцувални стъпки и така Бъзан стигнал до извода, че Джако действително е биологичният баща на Бланкет. Двамата имали едни и същи очи и кожата на детето била по-тъмна от тази на другите две деца.
Психологът забелязал, че трите деца били особено сплотени и никога не се карали.
По време на посещенията си в дома на Джако му направило впечатление, че там нямало никакви снимки на останалите членове на клана Джексън. Самите деца изобщо не говорели нито за баби, нито за дядовци, нито за лели и чичовци, сякаш Джако и децата се опитвали да се изолират от външния свят, след процеса срещу Краля на попа за сексуално посегателство, приключил с оневиняването му през 2005 г. Единственият път, когато Джако си спомнил нещо за миналото си отпреди 2005 г., било свързано с епизода, в който той провеси 9-месечния Бланкет през балкона на хотелска стая. Джексън бил много ядосан от реакцията на медиите тогава, представили го като неуравновесен човек, който рискува по този начин живота на сина си. Той казал пред психолога, че тогава е бил сигурен, че на детето няма нищо да се случи, защото в качеството си на танцьор, той можел да държи хората доста здраво.
По време на всичките визити в бахрейнския дом на Джако британският психолог не останал с впечатлението, че Джексън имал проблеми с наркотиците. Единственият път, когато се усъмнил, че нещо не е наред, било по време на пътуване с кола. Когато слънцето внезапно блеснало в очите на Джако, той реагирал така сякаш изпитал болка, спомня си психологът. Подобна хиперчувствителност е страничен ефект от злоупотребите със сънотворни, при които се свиват зениците. Въпреки твърденията на британския психолог, че по време на престоя си в Бахрейн Джако не взимал упойващи вещества, приятел на Джако разказва, че помощник на певеца бил задържан от митничарите на летището в бахрейнската столица Манама, защото носел огромно количество синтетични опиати, сред които и взиманото от раково болни лекарство OxyContin. По време на престоя си в имението си в Бел еър в Калифорния, през последните месеци преди смъртта си Джако и децата му всеки ден се събирали на семеен обяд, на който в менюто неизбежно фигурирали салата от спанак и пилешкото месо. Главната готвачка на Джако Кай Чейз веднъж му подхвърлила идеята да организира за децата барбекю в градината и той почти се съгласил, но после внезапно променил мнението си. С наближаването на поредицата от 50 концерта в Лондон Кралят на попа се стараел да се храни все по-здравословно, а децата му привикнали да го виждат как все по-често не спи нощем. Сега трите деца на Джако живеят с баба си Катрин в имение в булевард Хейвенхърст в градчето Енчино, в което преобладават белите. В миналото там са живели Джон Уейн и Дейвид Хаселхоф. Новият им дом има 8 спални и доста висока ограда. Входът му е под 90 градуса от пътя, така че да бъдат избегнати недискретните погледи. Пред входната врата има и миниатюрно копие на звездата на Джако от холивудската Алея на славата. Освен това в имота сега живеят и някои от домашните любимци на Джако от имението Невърленд, в това число и шимпанзето на Краля на попа Бабъл.
От трите деца най-страдал за баща си Бланкет. Принс Майкъл пък се затворил в себе си и не преставал да играе на компютърни игри. Баба му обаче му забранявала достъп до интернет. Най-добре се справяла с мъката си Парис, която по цял ден говорела с приятелки по телефона, четяла, рисувала и се учела да плете плитки на цветнокожите си братовчедки. Парис дори настоявала да започне да учи в частното калифорнийско училище Кембъл хол, където учи сега детето-чудо на американското кино Дакота Фанинг. Парис дори вече имала типично тийнейджърски интереси. Неотдавна по време на ваканция на децата на Джако в Лас Вегас, Парис била забелязана да пазарува козметика в местен мол - нещо, което Джако не би одобрил, ако беше жив. Де факто за децата на Джако сега се грижи най-стабилният член на клана Джексън - сестрата на Краля на попа - Рийби. Тя единствена има стабилен брак, от 41 години е женена все за един и същи човек и е отгледала трите си деца. Рийби е единствената от децата Джексън, които са избегнали побоищата на баща си Джо Джексън. 59-годишната сестра на певеца се съгласила да помага на Катрин Джексън при отглеждането на осиротелите деца на Джако, защото Катрин се чувствала прекалено възрастна да се заеме сама с тази задача. Двете обаче били последователки на Свидетелите на Яхова и сега се очаква децата на Джако също да последват примера им, въпреки че останалите братя и сестри на Краля на попа били против тази идея. (БТА)

Речта на Мадона - посветена на Майкъл Джексън - от снощните награди VMA на MTV

"Майкъл Джексън е роден през август, 1958. Аз също. Майкъл Джексън е израснал в покрайнините на Средния Запад. Аз също. Майкъл Джексън има осем братя и сестри. Аз също. На 6 години Майкъл Джексън вече е суперзвезда и вероятно най-обичаното дете на света. На 6 години аз загубих майка си. Мисля, че той е изтеглил късата клечка от жребия.Аз никога не съм имала майка, но той никога не е имал детство. А когато нещо ти липсва, ставаш като обсебен от него. Прекарах детството си в търсене на "майки", които да заместят моята; понякога успявах. Но как да преоткриеш детството си, когато през целия ти живот светът те гледа като под лупа? Няма съмнение, че Майкъл Джексън беше един от най-великите таланти на света ... Че когато на крехките си 8 години запееше, успяваше да сграбчи сърцето ти с думите си като опитен възрастен. ... Че начинът, по който танцуваше, бе комбинация от изяществото на Фред Астер и мощта от юмрука на Мохамед Али ... Че музиката му притежаваше допълнителен слой от необяснима магия, която не просто събуждаше у хората желание да танцуват, а ги караше да вярват, че могат да летят, да се осмелят да мечтаят, да бъдат всичко, което поискат. Така правят героите. А Майкъл Джексън беше герой.Той пълнеше стадиони по цял свят, продаваше стотици милиони копия от албуми, вечеряше с премиери и президенти. В него се влюбваха момичета, в него се влюбваха момчета, всички искаха да танцуват като него. Изглеждаше неземен, като от друг свят, но в същото време беше и човешко същество. И като повечето изпълнители, беше срамежлив и много уязвим.Не мога да кажа, че сме били големи приятели, но през 1991 реших, че искам да го опозная. Поканих го на вечеря. Казах: "Аз черпя, аз ще шофирам, ще бъдем само двамата." Той се съгласи и пристигна вкъщи без бодигардове. Отидохме до ресторанта с моята кола. Беше тъмно, но той не сваляше слънчевите си очила. Казах: "Майкъл, чувствам се така, сякаш говоря на лимузина. Мислиш ли, че би могъл да свалиш очилата, за да видя очите ти? "Той замълча малко, после хвърли очилата през прозореца, погледна ме усмихнат, намигна ми и каза:" Сега виждаш ли ме? Така по-добре ли е? "В този момент съзрях както уязвимостта му, така и чара му. По време на вечерята упорито се мъчех да го накарам да хапне пържени картофи, да пие вино, да си поръча десерт и да ругае - неща, които той като че ли никога не си позволяваше. По-късно отидохме вкъщи да гледаме филм. Седнахме на дивана като две малки деца и някъде по средата на филма ръката му се протегна и улови моята. Усетих, че му е нужно по-скоро приятелство, отколкото романтика и с радост му се подчиних. В онзи момент той не се чувстваше като суперзвезда, а като човешко същество. Излязохме заедно още няколко пъти и после, по една или друга причина, пътищата ни се разделиха. След това ловът на вещици започна отново и около Майкъл започнаха да никнат негативни истории една след друга. Усещах болката му. Знам какво е да вървиш по улицата и да се чувстваш така, сякаш целият свят се е обърнал срещу теб. Знам какво е да се чувстваш безпомощен и неспособен да се защитиш, защото крясъците на линчуващата тълпа са толкова силни и ти си убеден, че гласът ти никога няма да бъде чут.Но аз имах детство. Имах възможност да правя грешки и да търся и откривам собствения си път в живота далеч от светлините на прожекторите. Когато чух, че Майкъл е починал, бях в Лондон; няколко дни преди началото на турнето ми. Майкъл трябваше да направи концерт на същото място една седмица след мен. Единственото нещо, за което можех да мисля тогава, беше че съм го изоставила. Че изпуснахме от поглед това великолепно създание, което преди време подпали света, и си позволихме да го загубим. Докато той се опитваше да създаде семейство и да възстанови кариерата си, всички ние бяхме заети да го осъждаме. Повечето от нас му обърнаха гръб.В отчаян опит да задържа спомена за него, влязох в интернет да гледам стари негови клипове, в които танцува и пее по телевизията и на сцената и си казах "Боже мой, беше толкова уникален, толкова оригинален, толкова изключителен. Никога вече няма да има друг като него ". Той беше Крал. Но освен това беше и човешко същество ... уви, ние всички също сме хора и понякога се налага да загубим нещо, преди да успеем истински да го оценим. Искам да завърша малко по-оптимистично и да кажа, че моите синове - на 9 и на 4 години - са обсебени от Майкъл Джексън. Непрекъснато имитират лунната походка и се хващат за чатала. Изглежда че цяло едно ново поколение деца е открило гения му и го съживява отново. Надявам се, че където и да е Майкъл сега, се усмихва на всичко това.Да, да, Майкъл Джексън беше човешко същество, но по дяволите, той беше крал. Да живее Кралят!"

Източник: forum.bg-mamma.com

Интервю с човек,работил за Майкъл Джексън

През 1992 г.за 4 месеца бях шофьор на Майкъл по време на Dangerous tour.. Вярно, не карах неговия личен автомобил /минибус, направен така, че да може и да спи в него, ако е необходимо/, а една от двете коли на охраната му. Моята работа започна в Мюнхен, но с Майкъл се запознах чак в Рим. Той се готвеше да отиде до Флоренция, където искаше да купи картини. Пред хотела в Рим обаче се събра тълпа и охраната подготви няколко коли на изхода – в коя от тях щеше да седне Майкъл, щеше да се реши в последния момент.Шефът на охраната се обади по радиостанцията и каза: «Кийт, ще пътуваме с теб, идваме» - и след минута се появи Майкъл със свой приятел , аз им помогнах да се качат. С тях беше и дъщерята на организатора на концерта. На Майкъл му трябваха секунди , за да стигне от хотела до колата, но го забелязаха и ни обкръжиха.Оказа се, че някой е грабнал шапката на приятеля му и Майкъл поиска да спра и да потърсим шапката, но това не беше безопасно, трябваше незабавно да тръгнем. Идеята беше да тръгнем от хотела, да се повъртим по улиците и после да се върнем на определено място , за да вземем и охраната. Но трафикът в Рим беше толкова натоварен, че аз няколко пъти се опитах да се върна и накрая разбрах, че съм се объркал. А в колата ми - Майкъл Джексън и никаква охрана, за да го защити. «Заблудих се» - казах. «Добре – отговори Майкъл с мекия си глас – Какво ще правим?». Момичето до мен беше много спокойно. «Връщаме се в хотела – каза тя – Ако сега някой познае Майкъл ще настане бедствие». И беше права. Феновете могат и да нямат лоши намерения, но ситуацията беше крайно опасна – след смъртта на Джон Ленън всяка знаменитост трябваше да бъде крайно внимателна. Решихме да се връщаме в хотела и аз почнах да търся пътя.Майкъл изглеждаше спокоен, но аз чувствах неговото напрежение. Най-накрая успяхме да се доберем до хотела, но възникна друг проблем. Майкъл лежеше на пода на колата, не се виждаше. Но между колата и вратата на хотела имаше повече от 10 метра, паркирани коли пречеха да се доближа и нямаше никаква охрана.«Майкъл – казах му аз – трябва да тичаме, подготви се». Момичето отиде напред, за да предупреди охраната на хотела. Аз отворих вратата, хванах го с една ръка, а с другата го прикривах от очите на публиката и затичахме към хотела. Феновете разбраха кой е излязъл от колата и моментално хукнаха към нас. Ние влетяхме в хотела през вътрящите се врати и охраната веднага ги блокира. Аз отихдох в стаята си и започнах да си събирам багажа, сигурен че моментално ще бъда уволнен. Тогава дойде началникът ми. «Какво правиш» - попита той. «Събирам си нещата, време е да се прибирам, нали?». «Шегуваш ли се? – попита шефът ми – Ти си го върнал в хотела цял и невредим и той много те хвали».Когато го опознах отблизо разбрах, че хората говорят за него истината: той беше загубил своето детство и не можеше да се примири с това. Независимо от таланта си в бизнеса, в него имаше някаква странна уязвимост, иска ти се да го прегърнеш и да му кажеш да се пази- А аз не бих се нарекъл сантиментален човек. Майкъл обича играчките, ако в града, в който е, има голям магазин за играчки, ние знаехме, че рано или късно ще идем там и той ще похарчи хиляди за играчки. Купуваше комплекти за фокуси, радиоуправляеми играчки, които после гонеше по стаите на хотелите. Повечето играчки се предаваха в близка детска градина, за себе си оставяше само няколко.Заедно с Майкъл пътуваше и негов млад приятел и в никой не възникнаха никакви въпроси. Наблюдавах отношенията им отблизо и съм сигурен, че нищо нередно не е имало между тях. Никога не повярвах в обвиненията. На първо място защото е много добър човек, той просто не е способен да направи това, в което го обвиняваха. Аз видях, че със своя приятел той не отнасяше като с малък брат. Аз съм щастлив, че той сега има свои деца и може да се наслаждава на игрите с тях. Но независимо от невероятната дружелюбност и мекия му характер, всички хора се страхуват от него. Майкъл знае това, но не разбира какво може да направи. За всякакви проблеми му съобщават чрез Бил, началника на охраната, защото не им стига смелост да кажат сами на Майкъл, че нещо не върви както трябва. Колкото по-известен си, толкова хората повече се страхуват от теб. Само Бил, който работи за Майкъл повече от 30 години , не се страхува и всеки път, когато му разказваше, че някой е скрил нещо от него ,той възмутено казваше: «Но защо сам не ми е казал?». И аз малко се страхувах, но все пак се отнасях сравнително нормално и може би затова се сближихме.Той беше възхитен от моя кокни акцент и се опитваше да го копира.Аз пък имитирах мекия му глас, което той считаше за ужасно смешно.Купих му книга за римувания кокни сленг, от която той беше във възторг. С часове я четеше в колата и се смееше, когато му попаднеше нещо забавно.... Понякога на мен ми се позволяваха неща, които на другите не. Веднъж в хотела тръгнах към басейна и видях охраната на вратата, което означаваше, че Майкъл е там. Исках да си тръгна, но охраната ми махна с ръка – «Влизай, той те познава». Влязох. В басейна се къпеха приятелят на Майкъл и семейството му, а Майкъл се разхождаше наоколо. Позна ме, махна ми и когато се изравних с него направих движение, сякаш искам да го бутна във водата. В първия момент ме изгледа изненадан, но после изпадна във безумен възторг, просто се заливаше от смях. Ще речеш, че съм първият човек, който се държи така с него....Длъжен съм да призная, че понякога прекалявах. Прозорецът на моята стая в един хотел беше до прозорците на Майкъл. Феновете не различаваха кой прозорец къде е , аз надявах бяла ръкавица, заставах така, че да се вижда само ръката ми и им махах. Крещяха, мислейки че е Майкъл........Майкъл беше много щедър към всички по време на турнето, а ние бяхме повече от 100 човека. В Мюнхен устрои купон за екипа си, резервирайки за цяла вечер парка за развлечения. Друг път в Германия отседнахме не в хотел, а в голяма частна къща с двор и понеже ние заехме всичко наоколо, той слезе да ни поздрави всички, въпреки че за разлика от нас не можеше да пие от прекрасната немска бира.Майкъл монго търпеливо се отнасяше към нашите слабости. В Шотландия ние, неговият екип, се оказахме в много неподходящ хотел и помолихме да ни преместят. Намериха ни друг, но когато превозваха нещата ни се оказа, че отиваме в къщата, в която е настанен Майкъл. Там ни чакаше богата маса с храна и напитки, ние добре се повеселихме и когато изведнъж Майкъл помоли някой да отиде да му купи пържени пилета се оказа, че никой вече не е в състояние да шофира. «Погледнете се – каза помощникът му – вие сте негови шофьори и никой от вас не може да тръгне». Но Майкъл се отнесе с разбиране и изпрати човек с такси за пилетата.Когато се върнахме в Лондон моите деца / Майкъл на 5 г. и Шерил – на 4 г./ много искаха да се срещнат с Майкъл. Но заради негово заболяване концертът беше отменен и срещата с местните деца - също. Някой беше казал на Майкъл за моите деца и веднъж той ми подаде 2 снимки с автографи. «Зная, че това не компенсира отменената среща, но все пак...». Погледнах автографите – там беше написано «На Майкъл – от Майкъл Джексън» и «На Шерил – от Майкъл Джексън». Обикновено той пише само името си, много рядко – лични послания.Срещнах се и с други членове на сем. Джексън и мога да призная, никой не може да се сравни с Майкъл. Ла Тойя пърхаше с мигли, сваляше и слагаше тъмните си очила, въртеше се и се заиграваше с тълпата – с две думи - звезда отвсякъде. Мъжът й, Джек Гордън, с усилия мъкнеше след нея куфарите. Аз отидох при него – «М-р Гордън, позволете ми да Ви помогна». Той ме измери с леден поглед: «Нима се познаваме?».«Не, сър, но вие сте с една Джексън, която познавам от хилядите снимки във вестниците и зная, че тя е омъжена за мениджъра си и той се казва Джек Гордън, не беше трудно да се сетя, че това сте вие. Нали не греша? Вие сте Джек Гордън и съпровождате Ла Тойя Джексън, която има много известен брат. Аз работих за него няколко месеца и той през цялото време проявяваше много повече благодарност от тази, която вие току що демонстрирахте. Аз ще ви закарам до Лондон, защото ми плащат. Но съм длъжен да Ви каза, че жена Ви е гримирана прекалено силно».Естествено, всичко това си казах наум. Просто взех багажа и го отнесох в колата.Имах и много кратък контакт с Джърмейн. Извикаха ме в Челси за да го закарам някъде със семейството му. Той се държа много учтиво. Семейството му обядваше, предложиха ми сандвич. Аз с радост се съгласих, защото с моята работа понякога не мога да ям по цял ден. Те отидоха да се преобличат, аз чаках. Чаках и чаках... Накрая след 2 ч. дойде човек и каза, че са се отказали. «Но някой можеше да ми каже»- казах аз. « Е, те просто ви забравиха»…

Да излекуваме света

Когато загубим голяма личност, дошла на този свят при нас с мисия да носи мъдрост, хармония, любов и промяна, личности като Мартин Лутър Кинг, Джон Ленън, принцеса Даяна, майка Тереза, Джон Кенеди, а сега и Майкъл Джексън, светът плаче. Примерът на тези съвременни личности, обвързани с хуманитарност, благотворителност и апел за световна хармония и обич, е пряко спуснат от горе, за да ни напътства като пътеводна звезда.
Майкъл, когото хулеха, принизяваха и обезчестиха последните години от живота му, е същият този творец, който създаде през вече далечната 1985 "We are the world" (USA for Africa) – "Ние сме света" (САЩ за Африка), където пее:
"Ние сме света, ние сме децата, ние сме тези, които правим деня по-светъл, така че нека започнем да даваме от себе си."
1991 създава песента "Heal the world" ("Да излекуваме света"). Посланието, което пряко докосва дълбоко всяко съзнание и сърце, думите на Майкъл са:
"Децата ми показват божественото в нас, те ни напомнят за безценното в живота – млади животи, недокоснати от омраза, предразсъдъци и алчност; сега, когато светът е така объркан и сложен, се нуждаем от децата все повече, моята мисия е да "излекувам света", а това започва с излекуването на децата. Да си с тях, това те свързва с дълбоката мъдрост на живота, защото право от сърцата им блести една доброта. Трябва да излекуваме наранената ни планета. Написах тази песен, за да донесем световна хармония."
В "Да излекуваме света" той отправя хуманните послания за любов в сърцата на хората, за един по-добър свят без страх, в който можем да "летим така нависоко, че душите ни никога да не умират". А от това по-християнско послание няма. Майкъл силно достига до нас и нашето съзнание, карайки ни да осъзнаем колко много хора страдат и загиват всеки ден и как не трябва да сме слепи за действителността около нас, макар и тя да не е лично наша в сегашния момент. Ако днес помогнеш на непознат, утре някой непознат ще ти помогне на теб или на близък твой човек. А тази верига, ако се разрасне, ще обхване света и ще сбъдне мечтата и мисията на Майкъл, който отдава живота и творчеството си на визията за свободен, мирен, красив свят без дискриминация и болка.
Отново 1991 Майкъл написва и "Black or White" ("Черен или бял"), където се обявява против расизма и неприемането на другия такъв, какъвто е, защото цвета на кожата ти не те прави по-глупав или по-грозен. Ти си просто по-различен и това по-скоро трябва да се празнува, защото в различията е красотата на света. Така всеки, с различността си, носи различни ценности за всички и е тук да дава и обогатява. Бях малко дете и в детската градина имахме едно момиченце негърче и тя ми беше най-добрата приятелка. Баща ми се шегуваше с мен и ме питаше: "Тате, тя е черна, какво си играеш с нея?", а аз ядосано му виках да не обижда приятелката ми, защото тогава цветът не ми е правил никакво впечатление.
В тук се крие посланието на Майкъл за децата, тяхната чистота и невинност и как възрастните трябва да се учим от децата. В това се изразяваше възхищението на Майкъл към децата. Дали е спряло да го боли като си смени кожата и интересно какъв пример ни даде с това, ако се замислите... защото дали черен, дали бял, дали зелен, той все е звезда, пътеводна звезда, и ни даде Урок.
Социалната ангажираност на Майкъл продължава и с песента "Earth song" ("Песен за Земята") (1997), в която този неповторим гений, икона, феномен и явление Джексън, като истински визионер, предупреждава да не убиваме единствения дом, който имаме – планетата ни Земя.
Клиповете на Майкъл показват бели и черни деца, които си играят и се прегръщат, деца, които дават цветя на войниците, а те оставят на страна пушките. Визуализират се болката и страданието от войните, от крайните расистки движения, от опустошаването на земята, от избиването на животинските видове. А той иска да види усмивка на детското лице...
Великият и единствен по рода си Майкъл Джексън ще живее вечно с мъдростта в творчеството си, което е завещал на цялата човешка раса, както сам той се обръща. Легендата ще живее, за да вдъхва живот за един по-добър свят.
"В сърцето ми ви чувствам всички като мои братя...", Майкъл Джексън

Ръкописно писмо на Майкъл Джексън - разкриващо още една част от неговата душа

Пеки,Аз много рядко пиша писма, но в този трогателен случай не можах да не го направя.Искам да ти благодаря, за старанието да предадеш улавянето на магията и емоцията на хората по света. Това, което правиш е много лично и силно качество за мен.Това е изкуството за спиране на времето, да запази момента, който с просто око не може да се задържи, да се улови истината, спонтанната истина в дълбините на усещанията в човешкото съзнание.Всичко друго ще бъде забравено, но не и филмите. Поколенията от сега ще преживеят вълнението, което ти си уловил, това наистина е капсула на времето.Аз няма да бъда напълно удовлетворен, докато знам, че си в точния ъгъл, в точното време, за да уловиш усилването на емоцията, което се случва толкова бързо и така спонтанно.Това което направи беше добро, но аз искам най-доброто, цялата картина, кауза и резултат. Искам реакцията на тълпата да ги изстреля в широкия обектив, в дълбините на емоцията в точния момент. Знам, че можем да го направим. Това е моята мечта и цел да уловя истината. Трябва да се посветим на това. Човек, който успява в живота е този, който вижда постоянно своята цел, и се насочва към нея без колебание. Това е отдаденост . Няма друг път до съвършенството от този на преданата упоритост. Просто ни кажи от какво имаш нужда, за да се случи това. Вземи ръководството, за да управляват другите оператори. С удоволствие работя с теб, за това те помолих да дойдеш, тъй като имаш нежна душевност, което е привлекателно. Може би гледам света през розови очила, но обичам хората по целия свят. Точно за това историите с расизма наистина ме тревожат.Сърцето и душата ми бяха наранени, когато ти ми разказа за детството си в Тексас.Защото аз наистина вярвам, че всички хора са създадени равни, научих това и винаги ще вярвам в него.Не мога просто да си представа как един човек може да мрази друг, само заради цвета на кожата му. Обичам всяка раса на планетата земя. Предубеждението е рожбата на невежеството.Голи идваме на този свят и голи ще го напуснем. И още едно добро нещо също, което ми напомня , че аз съм гол под ризата, какъвто и да е цвета . Съжалявам, че повдигам въпроси от миналото, но това което ми каза в колата ме нарани. Много се радвам , че въпреки това си успял да преодолееш детството си в миналото.Благодаря на Господ, че си се отделил от такива вярвания от незнание (невежество).Радвам се, че никога не съм изпитвал подобни неща. Научи децата си да обичат всички хора еднакво.Знам ,че ще го направиш. Казвам от сърцето си , че обичам теб, всички хора и особено децата.Горд съм, че Господ избра мен и теб.С обич MJ.

Последното интервю на Майкъл Джексън – беше ли той в края на краищата странен? - част 2

"В предишната ми статия разбрахте за тричасовото ми интервю с Майкъл Джексън. Това е паметен момент в живота ми, не само защото успях да се срещна с него, а защото запознанството ни прерасна в приятелство и аз се убедих, че този човек няма нищо общо с онова, в което го превърнаха медиите. Човекът Майкъл беше по-голям от живота. Той искаше да излекува света и би дал лявата си ръка, ако смяташе, че това би помогнало на човек в нужда.

След публикуването на първата статия получих стотици имейли. Хората искаха да чуят аудиото или да прочетат интервюто. Част първа е вече тук. По-надолу ще намерите текста на самото интервю. Съвсем нормално интервю, каквото човек подготвя за излъчване по радиото. Докато четете, представяйте си тихия му, спокоен глас, с който отговаря на всеки въпрос с желанието да накара света да го опознае като Майкъл Джексън, човекът и родителят, а не Майкъл Джексън, името от вестникарските заглавия!

Прекарахме няколко часа заедно с Майкъл и записахме всяка негова дума. Ще пуснем текста след няколко дни. Исках да го направя на части, за да усетите вълнението, което изпитахме ние и да разберете накъде пое разговорът ни.Смятаме да излъчим и самия аудиозапис. Помолиха ни да го предадем на семейството и ние го направихме. Но все пак решихме да направим специално предаване другия месец, в което да излъчим аудиозаписа. Планираме да дарим всеки един долар от рекламата по време на предаването за любимите му благотворителни каузи. Не го правим, за да печелим пари или слава, а за да покажем на света колко специален човек беше Майкъл Джексън.

В първото предаване излъчихме само някои части от интервюто. В следващото ни предаване ще излъчим цялото, за да може светът да го види такъв, какъвто беше в действителност. Един Ангел! Всъщност дори не споменаваме имената си, чуват се само гласовете ни и неговата музика, за да насочим вниманието единствено към него.

В някои от имейлите ме питат какъв е в действителност и дали се преструва? Искам да кажа на всички ви, че той беше верен на себе си и нито веднъж не се накичи с „аурата на славата”. Сприятелихме се и когато общувахме с имейли или по телефона, той винаги беше един и същ.Питат ме и дали ще публикувам имейлите, които получих от него. Много мислих по този въпрос, но след като се върнах от поклонението в ЛА, взех решение да не го правя! Предлагаха ми хиляди долари за тях, но аз няма да ги продам! Няма да се превърна в човек, който печели пари от смъртта на приятел. Другият често задаван въпрос е за кода. MJJITK. Това беше кодът, който трябваше да съоб

щим на охраната при пристигането си. Не знам какво значи. Имам предположения, като мнозина от вас, но нямах никакво намерение да му задавам този въпрос, а ако трябва да съм откровен, бях забравил за него, докато не намерих и не прочетох договора наскоро.

Надявам се, че интервюто ще ви хареса.

ЧД: Без съмнение, ти си най-великият изпълнител (entertainer) за всички времена. Като хвърлиш поглед назад, предполагал ли си някога, че един ден ще станеш Краля на Попа?М. Дж.: (смее се) Уау! … Благодаря ти. … Много мило…Мисля, че допреди „Трилър” не съм осъзнавал истински какво точно правим. Когато дете не разбирах много нещата, които се случваха около мен. Всяка седмица Джоузеф ни даваше чековете от Бари. Бил съм на 10-11 години и всяка седмица ми връчваха стотици хиляди долари, а аз имах нужда единствено от пакетче дъвка и от приятел, с когото да ритаме топка. Съвсем откровено ти казвам, че като малък прост ми идваше да сложа край на всичко и да бъда едно нормално дете, любопитно да опознае света около себе си.

ЧД: Каза, че нещата са ти се прояснили с „Трилър”. Какво имаш предвид?

М. Дж.: Много хора не знаят това, но „Трилър” е лично мой продукт. Въртеше се в главата ми още от времето, когато с братята ми имахме участия по клубове до 2-3 сутринта. Понеже не можех да си играя с деца или да се запиша на бейзбол, стоях буден до късно през нощта и пишех стихове и истории. Помня, че си фантазирах различни неща около тези мои писания и предполагам, че голяма част от онова, което се получи накрая, бе израз на моите мечти за онова, което истински съм искал. Пазех всичко, което съм писал, и когато създавах „Трилър” използвах част от него и го превърнах в албума, с който много се гордея. И понеже го създадох сам, аз просто се влюбих в музиката, защото за пръв път бях в състояние да дам израз на всичките си емоции. Ако истински, ама истински се заслушате в този албум, ще усетите, че повечето от песните извират от душата ми.

ЧД: Майкъл, ти беше Кралят на Сцената от ден първи. Не си полагал усилия да го постигнеш, ти просто винаги си го носил в себе си и си го давал на света. Съжаляваш ли за нещо?

М. Дж.: Още веднъж благодаря за милите думи. Това е чудесно. Наскоро си говорихме с един мой много скъп приятел, припомняхме си доброто старо време. Предполагам, че ако можех да променя нещо, бих си дал възможност да бъда дете поне за малко. Помня как когато отивахме или се връщахме от звукозаписното студио и виждах как децата си играят, единственото ми желание беше да бъда сред тях. Най-много от всичко на света ми се е искало да можех да разменя мястото си с някое от тях поне за един ден.

ЧД: Майкъл, целият ти живот минава по страниците на вестниците. Като се почне от Човека слон, та се стигне до това, че децата ти са извънземни. Как се справяш с всичко това?

М. Дж: (смее се) … Костите на Човека слон са в класацията ми „Топ 10”. Винаги съм казвал, че колкото по-голяма е звездата, толкова по-примамлива е целта, с което в никакъв случай не твърдя, че съм нещо повече от останалите, но заради начина, по който съм избрал да живея и заради това, което съм постигнал, голяма част от пресата решава, че може да си измисли за мен каквото си иска. Достатъчно е да сложат името ми вътре и историята се продава. Единственото, което мога да кажа за това е – не купувайте този боклук. Защото то е просто боклук. Искам да кажа на всички хора, на всички мои почитатели, че когато купуват тези глупости, те пълнят джобовете им с пари и така ми причиняват болка. Аз съм човешко същество, не съм някакъв изрод за показ или Wacko Jacko, а просто човек като всички останали, който отглежда децата си и се опитва да живее спокойно.

ЧД: Майкъл, как те промениха децата ти?

М. Дж.: (дълбока въздишка) … Oh wow … Всячески. Всичко се промени. Винаги съм искал деца и съм благословен от бог, че имам тази любов в живота си. Ще направя абсолютно всичко, което е по силите ми, за да възпитам децата си като хора, които обичат околния свят, а не като разглезени лигльовци, родени със сребърна лъжичка в уста. Искам да гледат света с любопитство и удивление, да не се страхуват, да си поставят цели, да живеят живота си пълноценно. И те го правят, с всяка тяхна стъпка. Виждам го. Сутрин се будя заради тях и продължавам напред заради тях. За пръв път през живота ми всичко има смисъл и това са децата ми. Адът, болката, самотата – всичко това през цялото време ме е водело към тях.

ЧД: Да поговорим за ’90-те. Ти отбеляза огромен успех през това десетилетие, но медиите го омаловажиха. Продаде милиони копия от албуми, създаде велики хитове. Чудя се, това ли е причината да забавиш темпото след това?

М. Дж.: Безспорно. Много се дразнех на пресата, когато твърдяха, че тези албуми са пълен провал. Продаваха се милиони копия, както ти сам каза, непрекъснато ги въртяха в ефир, но пак не бяха достатъчно добри за медиите. Искаха да фокусират вниманието си върху други неща – мисля, че е ясно кои, няма нужда да се задълбочаваме – и правеха новини от нищото, когато в същото време аз им давах толкова много материал за новини и то истински, откровени неща, като например 7-8 милиона продадени копия или песен, която дебютира в класациите на първа позиция и така нататък, и така нататък, но те продължават да чоплят едно и също и това е. Щом го прави Майкъл, ще го изкривим в нещо коренно различно.

ЧД: Имаш ли планове за нова музика или може би турне?

М. Дж.: Ще ти кажа нещо, но не знам дали ще ми повярваш (смее се) … Имам няколкостотин готови песни, които преглеждам, когато искам да пусна нова компилация. Когато съм в студиото, пея докато изгубя гласа си, защото пиша песни непрекъснато. От мен извират ритми и мелодии, работя върху нови танцови стъпки, но хората не виждат тази моя страна. Много искам да направя нов албум, но трябва да се получи както трябва. Искам да стане по-успешен от „Трилър” и знам, че мога да го направя. Водят се преговори и за концерти, ала това все още е поверителна информация. Но преговори се водят и нещата предстоят.

ЧД: Това, приятелю, ще бъде най-голямото шоу на света. Нямам търпение. Бях съвсем млад диджей, когато те гледах на стадион „Ароухед” през ’84 или ’85. Какъв обем от работа се изисква за подготовката на един албум или концертно турне?

М. Дж.: (смее се) Канзас Сити, нали …

ЧД: Аха, където играят „Канзас Сити Чийфс” …

М. Дж. : (развълнувано) Да … Да … Спомням си. Тогава за пръв път опитах канзаски ребра и накарах Джоузеф да ми купи още, за да хапна в самолета (смее се). … Иска се много работа. Аз не съм човек, който може да каже: „Хайде да правим турне” и да наема някой да организира всичко, без значение дали e само за MTV, дали е нещо с братята ми или е световно турне. Аз се грижа лично за всеки детайл и това отнема години. Затова и не го правя непрекъснато (смее се).

ЧД: Като спомена MTV, кажи ми как се чувстваш като Първия .. Единствения. Човекът, който строши бариерите и го превърна в това, което е днес.

М. Дж.: Казват, че имитацията е най-искрената форма на ласкателство, а някои от тях просто не го умеят (смее се). Чък, това не го излъчвай. Хората ще ме намразят (смее се). Просто се пошегувах. … Наистина го смятам за едно от най-големите си постижения и много се гордея с онези изпълнители, които са тръгнали по стъпките ми и са отишли в нова посока. Често си мисля каква ли щеше да бъде музиката, ако го нямаше „Трилър”. Знам какво направи този албум за света и за музиката и просто ми е чудно колко ли по-различни биха били нещата без него.

ЧД: Майкъл, във всички интервюта, които съм слушал или чел, ти винаги се връщаш към „Трилър”. По мое мнение ти си създал толкова много произведения на изкуството. Не говоря само за музика, а за изкуство. Защо винаги даваш за пример именно „Трилър”?

М. Дж.: Това е страхотен въпрос, Чък. … Уау …Ами, предполагам, защото е лично мой. Защото тогава за пръв път имах пълен контрол над нещата от началото до края и той успя да изкара на бял свят всичко онова, което жужеше в главата ми (смее се) … Сега хората ще си помислят, че чувам гласове. … Млъкнете малко, давам интервю (смее се). … Извинявай, увличам се понякога … „Трилър” е моят Генезис. Той е началото на онова, което аз смятам за „кариерата на Майкъл Джексън”. Гордея се и с всичко отпреди него, но там има доста други пръстови отпечатъци, а „Трилър” е лично мой и той застла пътеката за музиката, която щях да създавам занапред. Той е като пътна карта, която съм следвал с всеки музикален такт оттогава до днес.

ЧД: Страхотно! … Чел съм коя е любимата ти песен и каква музика обичаш да слушаш, но коя е любимата ти MJ-песен?

М. Дж: А така! Направо се плаша, въпросите стават все по-трудни, така ли? (смее се) … Много от тях са ми скъпи. Всяка песен изразява нещо специално в живота ми - от благотворителността, с която се занимавам, през любовта, взаимоотношенията и се стигне до мира по света, затова не мога да посоча само една. Всяка от тях е родена от душата ми и не е просто изпят текст в рими …

ЧД: Да поговорим малко и за благотворителната ти дейност. Според рекордите на Гинес ти си подкрепял най-много благотворителни проекти от всички представители на развлекателния бизнес.

М. Дж.: Аха, кратко, точно и ясно … Децата ми казаха, че скоро можем да влезем в „Гинес” с рекорд за най-много изядени пържени пилета (смее се). Скъпата ми майка ми внушаваше от малък, че човек трябва да се отплаща и да е щедър. С течение на времето ми ставаше все по-ясно как точно трябва да постъпвам като човек, който вярва в Бог. Нетърпимо е за мен да гледам страдащи и нуждаещи се хора и чувствам, че Бог ми е дал дарба, за да я използвам разумно и да помагам на хората. И ще го правя, докато имам пари в джоба си или докато милостивият бог не ме извика обратно при себе си.

ЧД: Ти си щедър не само към благотворителните си каузи, но също и към почитателите си.

М. Дж.: Обичам почитателите си… Обичам ги истински. Ако имаше как да се срещна с всеки един от тях, бих го направил. Гледам телевизия и попадам на предавания, в които почитатели преследват знаменитости, а те се ядосват, че искат да ги поздравят или да си вземат автограф. … Те са ме създали. Така че би си струвало, ако можех да дам на всички две минути от времето си и един приятелски поздрав. Бил съм близо до почитателите си цял живот и ще умра до тях.

ЧД: Майкъл, разкажи ми как протича един твой ден.

М. Дж.: Ами …доста отегчително (смее се) … След като се видя с извънземните (смее се) …това не го излъчвай, направо виждам заглавията на вестниците (смее се) …Денят ми започва около 6:30-7:00. Вземам душ, събуждам децата и закусваме. …Приготвям им каквото искат и после провеждам някоя среща или чета, докато децата играят. После идва време за обяд, хапваме и прекарваме следобеда в игри, гледаме телевизия или видео, приготвяме се за вечеря. Понякога късно вечерта ходим да пазаруваме или някъде, където им е забавно. Слагам ги да спят, чета им приказка и използвам остатъка от нощта, за да наваксам с пощата си и други такива. Аз съм просто един нормален баща.

ЧД: И последен въпрос, Майкъл. Посочи ми едно нещо, което искаш светът да знае за теб.

М. Дж: Ами … Не четете всичко, на което вярвате (смее се) … Просто искам моите почитатели да знаят, че с мен не е свършено. Не съм се отказал от сцената и ще се завърна по-впечатляващо от когато и да било досега….Дължа им го, дължа го на себе си, дължа го и на децата си. Искам да видят с очите си какво умее татко им, а не само да четат какъв е бил и с какво е трябвало да се примирява преди 20 години.***

Е, това е! Надявам се да ви е харесало. Когато чуете и записа на интервюто, ще добиете пълна представа за един много умен човек, който обича да се смее и се наслаждава на живота. Той беше толкова искрен и истински, че светът никога няма да е същият без него.Всеки от нас има отредена мисия. Неговата бе да носи музикалния свят на плещите си и той го правеше. И дори когато го спъваха, той намираше сили да се изправи и да преодолее всичко. Заради нас. Довиждане, приятелю. Никога няма да те забравим!"

Последното интервю на Майкъл Джексън – беше ли той в края на краищата странен? - част 1

July 08, 2009 by Chuck Dakota

Лесно е да съдиш, основавайки се на имиджа на човека. И още по-лесно ако даже не го познаваш лично. Ние рисуваме за себе си представа за някого, основавайки се само на това, което ни говорят медиите, които така могат да ни подействат на мирогледа, че да им вярваме безпрекословно. Работейки в областта на радиопредаванията повече от 20 години, аз мога да потвърдя, че властта на медиите е безгранична. Ако ние постоянно говорим, че небето ще падне и по този въпрос се изказват експерти, в края на краищата вие ще повярвате. Точно това се случи и с Майкъл Джексън!

След като се наслушах на новини и се нагледах на т.нар. „експерти”, които толкова говореха за най-големия шоумен на всички времена, аз почувствах остра необходимост да се срещна самостоятелно с „човека в огледалото”. Поразяваше ме това, че тези хора говорят за него по ТВ, правят собствени умозаключения кой е той и какво мисли, без дори да са го попитали лично.

През лятото на 2008 г./ в шикарния район Бевърли хилз аз имах честта да взема ексклузивно интервю от Майкъл Джексън. В продължение на 2 години ние работихме над това интервюто да се състои. Меко казано, Майкъл избягваше общуване с медиите, защото не им се доверяваше. И ако погледнем тна това което ние / представителите на медиите/ направихме с този човек, как можем да го обвиняваме за тази реакция? Ние минахме през всички кръгове на ада за това, да поговорим с него очи в очи. Наложи се да подписваме документ след документ, но в крайна сметка уговорихме време и място.

Ние се подготвихме, събрахме факти за миналото на Майкъл. Казаха ни, че ще имаме на разположение само 30 минути за разговор с Краля. Длъжен съм да призная, че бях много неспокоен в процеса на подготовка на интервюто. Първото нещо, което ме вълнуваше беше райдерът /документ, в който са указани предпочитанията на събеседника, какво може и не може да го питаш и т.н./. Освен това аз си мислех, че ще се сблъскам лице в лице с най-ненормалния от всички. Ох, как грешах!.В документа беше уговорено, че ние постоянно сме длъжни да бъдем на 3 м. Разстояние от Майкъл, не можем да го докосваме, необходимо е да си свалим обувките и да обуем други, нямахме право нищо да му даваме, преди влизане в стаята трябваше да си обработим ръцете с антибактериално средство и това, което основно ни порази, че трябва да се обръщаме към него с „кралю”.Като си представях всичко това, аз изгубих надежда, че ще ми даде възможност да направя нещо разумно. И това не беше шега – това беше документ, който подписахме при условие, че ако не изпълним нещо от тези неща, трябва да заплатим неустойка в размер на милион долара.

В нощта преди интервюто ние обсъждахме помежду си как изглежда всичко това. Между другото, моят екип сес състои от професионалисти от висока класа. Заедно сме взимали интервюта като започнем от щампионите на Супер купата и свършим с президента, но с такова нещо не се бяхме сблъсквали. Няма необходимост да ми убеждавам, че бяхме развълнувани и обезспокоени какво въобще ще успеем да направим и само това, че вече бяхме работили много по този въпрос беше причина интервюто да се състои.Съобщиха ни, че трябва да бъдем там по обяд. Казаха ни секретния код, с който трябваше да минем през охратана. Кодовата дума беше MJLTK. И до днес не знам какво би могло да означава.След 20 мин. ни въведоха в стаята. Това беше стая със средни размери, великолепни мебели, класическа музика се чуваше тихо. Казаха ни, че м-р Джексън ще дойде всеки момент. Когато охраната каза това, ние бяхме малко развълнувани. Наложи се да минем през по-щателна проверка, отколкото при президента. После ни оставиха сами да чакаме домакина.

Около 15 мин. в очакване ние чувахме как МДж разговаря и се смее с децата си. Беше им весело и смехът им извираше от сърцата.Когато хихикането стихна, ние дочухме покашляне и от лявата страна, където е разположена спалнята, се появи самият МДж.

След представянето един на друт той ни попита къде бихме искали да седне той. Отговорих, че е без значение. Той ни попита искаме ли нещо, но ние отказахме и му благодарихме за предоставената ни възможност да поговорим с него, а след това той каза нещо, от което просто ми падна шапката. Той ни благодари, че сме намерили време да го посетим. В този момент аз просто изпаднах в шок. Вече знаех, че този човек няма нищо общо с документа, който се наложи да подпишем и с това, което рисуваше пресата през годините. Пред мен беше най-талантливият човек на света с толкова голямо сърце и душа. Започнахме интервюто. Това бмеше обичайно интервю с обичайни въпроси за неговата кариера, за това, което прави и което предстои. Трябваше му малко време, за да даде пълни и правдиви отговори. През цялото време той се шегуваше много и се смееше.Аз знаех, че имаме само 30 мин., затова ускорих темпото и привърших 4 минути по-рано. Благодарих ми за интервюто, а той попита бързаме ли да си ходим. И това, което чухме ни шокира напълно.

Той каза, че не е необходимо да бързаме и ще ни бъде много признателен, ако му отговорим на няколко въпроса, свързани с радиото. Събудете ме! Кралят ни моли да останем?Естествено, ние се съгласихме и нашия разговор отиде достатъчно далече от темите за радиопредаванията – ние говорихме за музика, възпитание на деца, неговото детство и накрая – за вкусовете ни по отношение на храната. Това беше като да срещнеш най-добрия си приятел след години. Той беще безгрижен, открит, на места емоционален, а ние на свой ред изпитвахме тези емоции също.

Минаха 2 ч. от началото на нашата среща, когато един човек влезе в стаята и му каза, че трябва да тръгваме, защото има и друго интервю след час. Тогава Майкъл му каза „Те могат да почакат, така и така не могат да почнат интервюто без мен”.Това ме наведе в размишления , че аз бих ударил всеки, който повтаря грозните клюки за него, което пишат и разпространява медиите за него без да покажат какъв е в действителнот. А Майкъл се загледа в обувките си, раздвижи краката си в такт с ритъма на музиката и попита „Ти някога чувствал ли си се затворник?” Той продължи „Цял живот не съм могъл да правя това, което искам. Винаги се е налагало да бъда някой друг. Даже на 49 години ми се струва, че съм прикован към своето детство, каквото всъщност не съм имал и че трябва да играя ролята на „Крал на поп музиката”, вместо да бъда самият себе си.” 2,5 часа минаха незабелязано, а аз през цялото време се молех звукооператърт да е записал всеки един момент. И без съмнение мога да нарека тази работа пик в моята кариера.

След това жена на средна възраст влезе в стаята и му каза „Мйкъл, едно от децата си удари коляното”. Неговият отговор беше толкова трогателен, че съм решил да го оставя вън от коментар и да го чуете на запис. Това беше истински страхотен баща, който обича децата си от цялото си сърце, без остатък.Приготвихме се да си тръгваме, той ни остави мейла си и помоли за нашите. Ние имахме няколко негови сувенира, купени от Холивуд и го помолихме да ги подпише. Той ни попита от къде сме ги взели , а ние обяснихме, че сме ги купили по пътя. Той каза, че не става така , извика един от служителите си и му каза да ни върне парите за покупките. Събра пакетите на всеки от нас, вкл. подаръците за жени и деца и постави автограф на всяко нещо. В това време, докато вървеше из стаята и подаваше ръка на всеки един от нас, аз не можех да повярвам колко е истински. Поблагодари ни, че сме отишли при него. Дойде и моят ред, той протегна ръка и аз изведнъж си спомних за документа и за парите, които трябва да заплатя, ако се докосна до него. Преди да мога да кажа нещо той ме прегърна и ми прошепна в ухото, че това е било най-доброто интервю и ми благодари, че не съм се опитал да направя сензация от него, като му задавам въпроси за обвиненията и т.н. В този момент почувствах хладни тръпки по кожата си. После Майкъл излезе.

След 20 мин. в стаята влезе човекът, който трябваше да ни изпрати. Той буташе пълна количка със сувенири от Майкъл, сред вещите бяха жакети, подписани СД и ДВД-та, кукли и др. неща. Раздаде ни общо 22 пакета, след това на всеки от нас даде плик с парите, които бяхме похарчили за покупка на сувенири.

Тази история съвсем не е за това, което ние питахме МДж по време на интервюто. Сега ние работим над това да пуснем този материал в ефир и да го качин на сайта си. А и нашият звуков редактор е записал всичко!Майкъл Джексън е най- истинският, честен и с голямо сърце човек, който аз изобщо съм срещал. Той не беше странен, не изглеждаше така, както го обрисуват, а беше човек с чиста душа. Когато чуете записите ще разберете, че той беше човек с желание да измени света и да го направи по-добър, но той не успя да разбере едно нещо – че вече го е направил.В него нямаше и капка от това, което говореха в медиите. Да, той не беше висок и изглеждаше някак крехък, но това нямаше нищо общо с това, което рисуваше пресата. Той се намираше под постоянно наблюдение цял живот, беше му трудно да направи и крачка сам, без да бъде забелязан. Но какво говоря, той нямаше и нормално детство, той никога не беше изпитвал истинска любов от страна на жените, нямаше възможност да се наслади на свободата си.Смисълът на неговия живот бяха децата. Месец след интервюто той ми изпрати и-мейл и аз му отговорих, и главната тема на нашата кореспонденция бяха децата, той разказваше колко значат те за него. Говорихме за турнето му в Лондон, той много разсъждаваше върху това как ще се справи и как това ще повлияе на децата му. Той говореше за това, че трябва да влезе във форма и за притесняваше как ще изглежда на сцената, за своето завръщане там за последен път.

Когато новината за смъртта му се разпространи по целия свят, аз плаках, сякаш съм загубил собствения си брат. Но да го познавам лично – за мен беше огромна чедст.Във връзка с предстоящите събития след смъртта му това интервю ми стана много скъпо, защото за разлика от много други аз имах възможност да общувам с един велик човек и да го опозная истински. Струва ми се смешно това, че те продължават да говорят глупости, без да се опитат да го опознаят не като легенда, а като човек.Беше време, когато и аз се съмнявах в някои неща, бях уверен – той е странен и за мой срам си мислех, че интервюто ще потвърди тези мои мисли. Вместо това аз видях ангел, който бог ни е изпратил за известно време за да открием в сърцата си доброто, а в това време някои се опитваха да изкривят реалността и да кажат на бялото черно. Но въпреки това той широко разтвори крилата си и никога не престана да мечтае, че все някога ще се добере до своята така очаквана свобода.