Food Inc.

Още един филм, след който на храната си ще гледате по малко по-различен начин.
През последните 50 години яденето ни се е променило повече отколкото през последните 10 000. Но образите, с които ни продават храната, още са образи от аграрна Америка. Отивате в супермаркета и виждате фермери, дървената ограда, силоза, селската къща и зелената трева. Все същите пасторални фантазии.

В съвременния супермаркет има средно около 47 000 продукта. Там няма сезони. Целогодишно има домати от другия край на света, откъснати още зелени, обгазени с етилен, за да узреят. Да, изглежда като домат, но това е по-скоро въображаем домат, т.е. това е идеята за домат.

Вече няма кокали на щанда за месо. Спусната е завеса между нас и мястото, откъдето идва храната ни. Индустрията не иска вие да знаете какво наистина ядете, защото ако знаехте, може и да ви се отяде. Ако се върнете по пътя на тези опаковани в найлон парчета месо, откривате съвсем различна действителност. Действителността е фабрика. Не ферма. Фабрика.

Месото се обработва от огромни международни корпорации, които нямат почти нищо общо с ранчото и фермера. Сега храната ни идва от огромни конвейери, където се малтретират както животните, така и работниците. А храната е станала много по-опасна, но това нарочно остава потулено. Има малка група международни корпорации, които контролират цялата хранителна система. Контролират храната от семената до супермаркета. Не става въпрос само за това какво ядем. Става въпрос за това какво ни е позволено да говорим и да знаем. Не само здравето ни е изложено на риск. Компаниите не искат фермерите да говорят. Те не искат тази история да се разчува.

Всичко е наука. Сметнали са го. Ако можеш да отгледаш пиле за 49 дни, защо ти е такова, което се отглежда за 3 месеца? Това са повече пари в джоба ти. Тези пилета не виждат дневна светлина. Почти през цялото време са на тъмно. Тук е гнусно. Навсякъде има прах. Пълно е с фекалии. Това не е фермерство. Това е серийно производство- като заводски конвейер. Започвате с пиленце и след 7 седмици получавате 2,5 кг пиле. Костите и вътрешните им органи не смогват на бързия растеж. Много от пилетата тук правят по няколко крачки и се тръшват на земята. Просто не могат да носят тежестта си. Това е нормално. В храната им се слагат антибиотици, които, разбира се изяждаме с пилето. Бактериите стават резистентни и антибиотиците вече не действат. Когато в помещенията е тъмно, пилетата се отпускат. Не се съпротивляват толкова, когато ги хващат. Няма значение дали пилетата са болни. Всички пилета се обработват в завода
Голяма част от индустриалната храна е просто хитро преработена царевица. Царевицата завладя света по много начини. Тя е забележително растение. Преди 100 години американските фермери добивали около 200 кг на декар. Днес и 2000 кг не са проблем. Това е удивително постижение, за което трябва да благодарим на селекционерите, на производителите на изкуствени торове и на пестициди. Произвеждаме много царевица, затова измислиха какво да я правим. Сега конструираме храните си. Знаем какво да направим, за да имаме дадено качество - вкус, аромат. Сглобяваме парчетата и конструираме нови храни, които не се развалят в хладилника, не гранясват. Разбира се, най-големият напредък в последните години беше високофруктозният царевичен сироп. Предполагам, че ако погледнете по рафтовете на супермаркетите 90% от стоките съдържат царевица или соя, обикновено и двете. Царевични продукти: кетчуп, сирене, кексчета, батерии, фъстъчено масло, крекери, дресинг, кока кола, желе, подсладител сироп, сок, въглища, бебешки пелени, ибупрофен, месо, бързи храни. Царевицата е страхотна суровина. Вземете това огромно зърно нишесте, разбийте го и го пренаредете. Можете да си направите високофруктозен сироп, ксантанова гума, малтодекстрин, диглицериди и аскорбинова киселина. Всички неясни вещества на преработената храна - забележително е колко от тях се правят от царевица. И, освен това, с нея може да храните животни. Царевицата е основна част от хранителните смеси - пилета, прасета, добитък - каквото си искате. Все по-често даваме царевица и на риби-тилапия, сьомга от развъдник.
Учим рибата да яде царевица. Фактът, че имаме толкова много евтина царевица, ни позволява да понижим цената на месото. Кравите са еволюирали, за да ядат трева, а не зърно. А ние ги храним със зърно, защото то е много евтино и от него наддават бързо. Диетата с много зърно води до киселиноустойчиви бактерии E. coli. Това са по-вредни щамове на E. coli. Животните са затънали до глезените в тор, по цял ден. Щом едната крава го има, и другите го прихващат. Когато отидат в кланицата, кожите им са покрити с тор. И ако в кланицата се колят по 400 животни на час, как пазиш месото, за да не се замърси с тор? Така месото се замърсява с тор. И никому неизвестната бактерия влиза в системата за храни….
(откъси от филма Food Inc.)